Жени и бизнес! Мъже и бизнес! Справедливо ли е заплащането за едни и същи позиции?
Началото е поставено на 15 януари, 1938 година с обнародването на нов, избирателен закон: “Избиратели по тази наредба закон са всички български поданици, навършили 21-годишна възраст, мъже и жени. Последните - ако са омъжени, разведени или вдовици". Ограничението е видно - младите, образовани и необвързани българки не могат да упражнят правото си на глас. Но все пак се пропуква наложеното до онзи момент - че жените нямат място в “мъжките работи”. Движението за равни избирателни права е част от движението на права изобщо. На 18 декември 1898, Народното събрание гласува закон, който забранява на омъжените учителки да упражняват своята професия. Затова законът гласуван през 1938 г. дава заявка за промяна на действащия патриархален ред. По онова време единствената допустима работа на жените е в полето на културата и интелектуалния труд. Първите имена са Екатерина Каравелова, Анна Карима, Вела Благоева, Вера Златарева и други.
Димитрана Иванова е дългогодишен управител на Българския женски съюз и член на Управителния съвет на Международния алианс на жените за избирателно право и равноправно гражданство. Тя има две висши образования - право в Софийския университет, а също и философия и педагогика в Цюрих. Работи като учителка - единствената професия, отворена за жени. Будната русенка е една от първите, които претендират за граждански и политически права на жените. Родена е през 1881 г. и умира през 1960 г. За своята дейност често е обект на присмех, карикатури и подигравки. Защото “мястото на жената е в кухнята и у дома”.
Казусът окончателно се решава чак през 1947 г., с прочутата Димитровска конституция:
“Избиратели и избираеми са всички граждани на Народната Република, навършили осемнадесетгодишна възраст, без разлика на пол, народност, раса, вероизповедание, образование, занятие, обществено положение и имотно състояние, с изключение на поставените под запрещение и лишените с присъда от граждански и политически права."
Към днешна дата често се присмиваме на “жените-труженички”. След като всъщност живеем в общество, което дава възможност, но и изисква от жените…да бъдат всичко и да могат всичко. Но все пак - каквото пожелаят!
Какво искаме днес и за какво се борим днес? Къде е пресечната точка между свещения дар на жената да ражда живота и това да развива себе си пълноценно като личност? Или задачите са много, колкото и възможностите?
Все още някои професии са напълно “мъжки” - като военния сектор. А други са изцяло феминизирани - учителските.
Не можем да се оплачем и по отношение на майчинството - България дава възможност за дълго майчинство, макар и не с толкова високо обезпечение за втората година. Пропукване има, но искаме ли да е самоцелно, за идеята, или е по-важно да я има възможността, ако е налично желанието? Да работим и да се развиваме, колкото искаме? Но и да бъдем плътно до децата си, защото е важно!
“Съветът на жените в бизнеса в България” обединява като членове много жени, на лидерски позиции. И те работят в посока “равенство и справедливост”. На лице са квоти поставени за европейските държави, които касаят лидерските позиции.
Можем ли да говорим за дисбаланс в заплащането? Как се преценява ситуацията, когато за една и съща позиция кандидатстват мъже и жени, с еднакво образование и опит?
Какъв процент от лидерските позиции у нас се заемат от мъже и какъв от жени? Доволни ли сме от настоящето?! :)
Има ли разлики в заплащането “надолу по йерархията” за двата пола?
Все още ли срещаме обяви за работа и интервюта, при които се дава заявка за предпочитан пол и за какъв тип дейност е допустимо? Как да се борим за правата си, така че да не загубим работата си? Кой може да помогне при деликатните ситуации и заплетени казуси?
“Това с квотите умна идея ли е, или не чак толкова”? Репликата е на Кирил Петров, в подкаста “Тройка по никое врене”, където гост е Гергана Иванова от “Съвет на жените в бизнеса в България”. Голяма част от отговорите на поставените въпроси бяха дадени в този епизод.
И всъщност целта е да има възможности за избор и да са факт правата на всички ни. Останалото са “детайли”.
Ще можем ли да постигнем по-съвършена среда?
