Да минем по маршрута заедно…
Едно изключително преживяване събира привърженици десетилетия наред - около 600 км по билото на Стара планина. Най-дългият пешеходен, туристически маршрут, има и друго име - “Маршрут на дружбата”. И не случайно - това е изключително преживяване, провокация към силата на духа и на тялото. Пътуване към себе си, или време, което не всички сме способни да си отделим?
Оказва се, че вече е много по-лесно да съберем адекватна информация, ако идеята ни влече и искаме да “се пробваме”. Възможности за минаване на това нелеко трасе има, а най-ключовата, като че ли е да намерим опитен планински водач. Ком-Емине е нещо повече от дълга разходка в гората. Ако влезете на сайта на БФТ (Българска федерация по туризъм), ще откриете дати за тръгване, време за минаване и цена, за да направите този преход с планински водач (около 700лв. по последни данни). Отделно, ако решите да спите в хижите, както правят мнозина, ще трябва да отделите средства и за това (цените са между 15 и 40 лева за нощувка).
Средното време за преминаване е около 18 дни.
Опитният планински водач прави точен план - за всеки ден, с маршрут и изминати километри, както и крайна точка за почивка и спане. Чрез фейсбук можете да откриете и частни планински водачи. Както и изключително полезната група “Ком-Емине”, чийто създател Ивайло Киров я посвещава на “Маршрута на Дружбата”. Там има линкове за навигация, схема на чешмите (изключително важно за оцеляването при километри преход на ден), на работещите хижи (с телефони за връзка), на екипировката и начините за подготовка. Така например, ако решите да минете този маршрут е важно, колко тежи всеки грам от багажа Ви! Ключово е да решите дали ще се натоварите и с палатка, шалте и спален чувал.
В хижите посрещат добре (в повечето случаи), а можете да разчитате на вкусна храна, топъл душ и възможност да изперете дрехите си за следващия ден. Ако не искате да отделите бюджет за това, по пътя има множество заслони. И някои легендарни места, където стопаните живеещи високо в планината приютяват нуждаещите се от покрив. Преминалите знаят, че могат да разчитат и на специалните кутии, които са основно финансирани от човек, милеещ за планината и “Ком-Еминейци”. В тези кутии ще отриете хляб и кроасани, прясно приготвени от този човек, консерви с риба, кюфтенца в доматен сос, цитопласт, медикаменти, репеленти. Всеки може свободно и безплатно да си вземе това, от което се нуждае и ако прецени - да остави нещо от себе си за следващите!
В групите във фейсбук ще откриете информация и за животинските видове, за това как да реагирате, ако срещнете мечка, или куче, което пази стадата високо в планината (в някои случаи “работи” да го почерпите с гранулки кучешка храна). Ще прочетете и важни инструкции за това, какво да правите, ако попаднете в буря, гръмотевици, дъжд.
Времето в планината не винаги е предсказуемо. Дъждобран, ветробран и поларена дреха са необходими, тъй като на високото и през нощта температурите могат да паднат до 5 градуса. Обувките е добре да са леки, туристически. И да са два чифта, защото мазолите и раните са чест спътник в този дълъг поход. Допълнителна батерия за телефон, защото с търсене на клетка и с GPS, можете да останете без връзка със света и без ориентир.
Навигацията, ако сте без водач е важна. Но често и недостатъчна, за да не се изгубите по трасето. Затова предварителното проучване е от изключителна важност.
Можете ли да минете Ком-Емине без водач? Онлайн ще откриете много ентусиасти, които тръгват по същото време.
Не бива да забравяте, че само желанието не стига! И става дума за сериозно изпитание. Един от съветите - преди същинският преход, тренирайте! Поне няколко пъти, поне три дни подред по минимум 30 километра! Защото умората се натрупва и това, че за един ден сте успели да извървите 30-40 километра, не означава, че ще можете да го правите всеки ден, повече от две седмици подред.
Рекордите - 4 дни и половина. И един съвсем пресен - на Петър Христов. Буквално преди месец - вместо за средно 20 дни, преминава цялото разстояние за…6 дни!
Във видеото (като гост на “Тройка по никое време”), ще видите част от този рекорд и лични разкази от Петър!
Има ли време за романтика и красиви гледки? Категорично “Да”! Една прекрасна традиция носи спомени и допълнителна емоция на финала - всеки от тръгналите си взема камъчета от връх Ком и хвърля едно от тях в морето от нос Емине. Обратното пък обяснява количеството мидички, които се трупат на връх Ком.
И както гласи старата “Ком-Еминейска” мъдрост: “Казват, че който мине Витиня - вижда морето”!
