Наркотици, алкохол, хазарт… Как да разберем дали детето ни се друса? И как да си помогнем, ако самите ние сме “вътре” в този проблем? Към кого да се обърнем - към специалист, който лекува зависимости, или към човек, който го е преживял и се е преборил? Кои са възможните “стъпки” у нас? 

 

В клиниките по токсикология в държавните болници има отделения за възрастни и за деца. Там приемат и лекуват пациенти с остри екзогенни отравяния, което включва, както зависимости и злоупотреба с алкохол, медикаменти, наркотици, така и обикновени битови натравяния, а и натравяния случили се след контакт с отровни растения и животни. Приемът се случва след лекарско назначение, а понякога и по спешност. Тази помощ обаче е за кратко и обикновено е нещо като база, начало на едно лечение, за което се изисква комплексен подход, включително грижа от психолог, психиатър и/или терапевтична група/общност.

В MБАЛ по неврология и психиатрия „Свети Наум“, по-позната като “4-ти километър”, а също и в ДПБЛНА (Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм) приемат пациенти и за по-дълъг период от време. Като конкретно в ДПБЛНА (по-известна, като “Суходол”), осъществяват профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация на злоупотребяващи и зависими лица. Основните лечебни подходи и методи са: Скрининг, Амбулаторна детоксикация, Индивидуална психотерапия и консултация, Метадонова поддържаща програма, Програма"Домашен стационар". 

За да бъдете приети на лечение (Вие, или Ваш близък), следва да направите консултация  с лекар-психиатър в приемните кабинети, консултация с невролог, консултация със съдов лекар при абцеси и флебити и да имате направени лабораторни изследвания в клиничната лаборатория на ДПБЛНА. За разлика от много други държавни заведения за лечение на зависимости, “Суходол” се намира на много “умно място” - далеч от транспорт (което е важно, в случай, че някой не издържа и иска да си тръгне), сред гора и прилича на санаториум. Но колцина успяват да се преборят със себе си и да изминат целия дълъг път на връщане към състоянието “чист съм”? 

В България от години вече функционират частни центрове/общности. Много от тях са “по лиценз” на центрове в чужбина, откъдето лекували се и завърнали се у нас българи прилагат видените и изпитани практики. Някои прилагат т.н. трудова терапия. Други доста успешно залагат на комбиниран подход - изолирана среда, ежедневни срещи с терапевти, индивидуални и групови консултации на място, при необходимост и медицински лица. Основното - затворен режим за 3, 6, 8 месеца, за да бъде забравен навикът от ежедневното общуване дори в семейството (което често плаща за това лечение). Забраната за виждане (поне в началото) е най-тежка, както и липсата на алкохол и/или наркотици. Но е важна, защото емоциите са крехки и дори най-дребната реплика е способна да върне пациента на изходна позиция. Ако всичко върви добре, след излизането от такъв център следва интеграция. Седмични срещи с хората от центъра. Ментор/наставник, ако нещо те “разклати”, възможност да се чуете за подкрепа по всяко време. Има и срещи за семейството, в които близките се учат, как да подхождат и общуват по нов начин, дори и да нямат “вина” за състоянието на зависимият.

Често “всичко е наред”. И още по-често човекът, който се лекува от зависимост може просто да си поиска личната карта и да излезе от мястото за лечение. След месеци усилия. Защото “алкохолът го вика”. И защото няма принудителна форма за лечение. Освен в крайни случаи, след епикризи и доказано тежко състояние пред съда. Където се установява дали лицето е способни да се грижи за себе си и редно ли е да му бъде назначен близък-попечител, който да взема решенията за лечение вместо него. Трудно е да се стигне до решение за попечителство, тъй като в България, както и в цяла Европа са важни правата на пациентите и възможните злоупотреби на трети лица (тоест близките).

Другите общности за лечение за много популярни и едни от най-старите по давност. Те са чисто религиозни и там “едната зависимост заменя другата - към Бог”. Но…накрая оставаш жив. И макар че “религиозните” комуни действат в името на доброто, често пациентите успяват да се откажат от пороците, заради които са влезли, но методите на отказване включват пълна изолация от живота им до момента. Мнозина за цял живот спират да общуват с близките си и намират смисъл само в средата, в която са открили…смисъла. 

Началото на “помогни си сам” всъщност е поставено през 1935-та година в САЩ. Основата е идеята за взаимопомощ между страдащите от алкохолна зависимост. Точно двама алкохолици създават организацията „Анонимни алкохолици“ (АА). Нейната цел е повече алкохолици да се научат да живеят без алкохол.

Единственото изискване за членство е желанието да се спре пиенето. Няма такси или вноски за членуване, безплатно е. АА съществуват и в България. Можете да откриете лесно места и часове за сбирките им в цялата страна. И да се подготвите, че там можете да срещнете клошари, хора на изкуството, банкери - цялата палитра от “живият живот”. Но и едно друго виждане за себе си, разбиране и разговор на “свой” език и пътища, по които да решите дали да поемете. 

В България още няма действаща мрежа между частните центрове и държавните клиники. Официалната статистика е една, но хората с проблем - в пъти повече.

Милена, Кирил и Тодор от известното радиошоу “Тройка на разсъмване”, обръщат внимание на темата зависимости по един типично за тях, директен начин - с разказ от първо лице. В подкаста им “Тройка по никое време” гост е Симеон Парлапанов. 

Той разказва за първите крачки в понятието зависимост, за своето време между 12 и 21-годишна възраст, за знаците, за личните си болки и победи. 

Възможно ли е да затворим една врата и зад нея да остане цялата гадост, с която сме допуснали да живеем? Къде да търсим помощ - токсикологии, държавни клиники, частни центрове за лечение? 

Това е личен разказ от човек, който е изживял драмата зависим и твърди, че всичко е минало.  

Това е тема за размисъл. 

В епизода водещите не насочват към конкренти центрове за лечение.

Съветът е да търсим мнение на лекари, на специалисти с дългогодишна практика, на хора с дългогодишен опит и доказана успеваемост! 

Дали е “чист” днес? Какво е да не ти пука, как се чувства собствената ти майка? “Не ми пукаше за себе си, не се замислях и за другите”!, казва Симеон. 

Кое тогава мотивира зависимият в режим “оцеляване” и промяна?! 

Когато съществува само едно простанство - твоето? 

А как се чувстват близките ти? 

И какво можем да направим, ако искаме помогнем на детето си, брат си, сестра си, на любим човек? 

Как се бори зависимост в България?

Гледайте в подкаста “Тройка по никое време”.