1990-та е годината, в която светът се променя. Тогава се случват мащабни геополитически събития – желязната завеса се вдига, берлинската стена току-що е паднала и светът гледа оптимистично към едно обозримо по-добро, по-мирно и по-щастливо бъдеще... Този политически контекст дава възможност на учени, доскоро били от двете страни на барикадата, необезпокоявано да си сътрудничат и да споделят помежду си информация за своите достижения. Тогава се ражда и концепцията за публично споделяне на научните данни.
През 1990-та е изстрелян космическият телескоп „Хъбъл“, чрез който човечеството с вълнение очаква да надникне в дълбините на безкрайния космос! Тогава се случва и едно друго знаменателно събитие, което остава донякъде незабелязано от широката общественост. Това е годината, в която се полага началото от международен кръг учени на т.нар. „Проект за човешкия геном“. За разлика от старта на совалката „Дискавъри“, качила „Хъбъл“ в орбита пред камерите и очите на целия свят, биомедицинското изследване на човешкия геном се случва в научни кабинети и лаборатории. Ако от „Хъбъл“ с нетърпение се очакват сравнително бързи резултати, то за учените, поставили началото на проекта за разчитане на човешкия геном, е ясно, че това е само първата крачка от един мнооого дълъг път ... Окото на „Хъбъл“ е насочено към макрокосмоса; за него човечеството все пак има някаква представа. Очите на учените от „Проекта“ се отправят в диаметрално противоположна посока – към човешкия микрокосмос. Нещо, за което до втората половина на 20-ти век нямаме абсолютно никаква представа. Едва през 1963-та година е установена структурата на ДНК. Още тогава става ясно, че истината за човека е кодирана много по-дълбоко, отколкото сме си представяли досега ...
За да се разбере сложността на задачата по разчитане на човешкия геном, учените обикновено дават следния популярен пример:
Представете си, че имате една книга, състояща се от милиарди страници, написана на непознати за вас писменост и език. Освен това тази книга е нарязана със шредер и изрезките са разпръснати. Трябва да я сглобите, да я преведете и чак тогава можете да я прочетете. Не е чудно, че чак през 2003-та година беше съобщено с гордост, че от човешкия геном са разчетени 92%. За останалите осем трябваше да чакаме още ... 19 години. През 2022 година международният консорциум от учени съобщи, че геномът вече е прочетен изцяло. Това на практика открива цяла една неизследвана нова вселена, но намираща се вътре в самите нас!
Разгадаването на пъзела на човешкия геном дава все повече и повече любопитна и неподозирана информация за човечеството. Чрез „кода“ на човешкото същество вече сме в състояние да проследим откъде идваме, как сме се развили и разбира се – накъде отиваме.
Каква част от живота ни предопределят собствените ни гени? Има ли ген, който е виновен за нестихващото ни любопитство и стремежа да опознаваме нови, неизследвани области? Ген, който буквално да ни кара да пътешестваме? Да, има.
Някои хора се раждат по-различни от всички останали: те притежават гена на пътешественика.
Официалното му наименование е DRD4-7R и е наречен още The Wanderlust Gene – ген на страстта към пътешествия. Представлява допаминергичен неврорецептор и според учените го притежават 20% от човечеството.
Всички имаме общо номадско минало. Мащабните човешки миграции от праисторията и по-късните преселения на народите са доказателство за това. Но тези 20% хора, притежаващи DRD4-7R, просто не могат да се застоят продължително на едно място! Ако бъдат заставени насила или притиснати от житейски обстоятелства, те не се чувстват щастливи и залиняват. Те изпитват неутолима жажда да отидат зад хоризонта, да изследват нови места, страни, обичаи, да се срещат с различни хора, да опитват различни храни, да надникнат зад официалната информация за събития, хора, идеи.
Има ли българи, носители на „гена на пътешественика“? Определено има! Журналистът Георги Милков е един от тях. С него ни срещат Милена, Кирил и Тодор от „Тройка на разсъмване“ в епизод 30 на своя подкаст „Тройка по никое време“. Военен кореспондент, международен репортер, телевизионен водещ, журналист „от истинските“, самият той споделя: „Аз винаги съм обичал да пътувам и вероятно винаги съм го носил в себе си, но както при всяко колекционерство, макар че не бих сравнил това с колекционерството, с натрупването идва тази алчност да имаш още и още. Още и още спомени, още и още преживявания, още и още срещи със непознатото и колкото повече откриваш света, толкова повече се убеждаваш, че има толкова неразгадани още мистерии, още непосетени кътчета, и това се превръща в една неутешима мания, която сигурно ще ме преследва докато ... :) “
„Истинският пътешественик не се задоволява с информацията, която поднася гидът на определеното за целта място по време на една туристическа обиколка“, споделя Георги Милков: “Той иска да надникне и зад ъгъла.“ Премеждията, съпътстващи неговите похождения „зад ъгъла“, забавните и не чак толкова забавни истории за емблематични личности, странни обичаи и събития, някои пряко свързани и с България, може да чуете лично от него в епизода.
Какво наистина свързва хората и какво ги отличава? Много ли се различаваме един от друг по начина, по който усещаме ролята си и мястото в света, в който живеем, или нещата, които ни сближават, са несравнимо повече от различията? А може би „генът на пътешественика“ е факторът, който ни кара да търсим отговор на въпроса за нашето място в мирозданието? Със сигурност учените, създали и изстреляли „Хъбъл“ в космоса, както и тези, които разчетоха човешкия геном, го притежават. Както и Георги Милков, разбира се. :)
