Преди години в САЩ е проведен следния експеримент: сто затворници са пуснати в огромен супермаркет, в който има петдесет жени. Затворниците са докарани от затвор за особено тежки престъпления. Всички те са мъже, които са осъдени за извършени насилия, свързани с нараняване на друго човешко същество - убийства, изнасилвания и брутални физически посегателства върху други хора. Жените за експеримента са подбрани на случаен принцип. Целта на провеждащите експеримента била да установят как насилниците избират своите жертви. Затворниците нямали право да влизат в словесен или какъвто и да било друг контакт с жените. В хода на експеримента станало ясно, че всичките сто мъже си набелязват, без никакво колебание, едни и същи трийсет жени. Към останалите двайсет те не проявявили никакъв интерес.
Следващата фаза на експеримента включвала интервю с тези трийсет избрани от насилниците жени. От направените интервюта се оказало, че всяка една от тях в живота си, предимно в своето детството, е приживяла някаква форма на насилие. Което води до прословутата фраза:– „Жертвата и насилникът винаги се разпознават!“. Дори в зала с 1000 човека, те безпогрешно ще се свържат един с друг!
Какво обуславя тази връзка? Резултатите от експеримента са шокиращи, но те само потвърждават тезата, че насилникът и жертвата изграждат ирационална връзка един с друг на подсъзнателно равнище. Според психологията, още преди да започнем да говорим, да обменяме думи и мисли с даден човек, нашата енергия вече се е свързала, нашето „несъзнавано“, според Фройд, вече е създало едно пространство, в което ние вече сме се свързали помежду си. Какво обаче изгражда невидимата връзка между жертвата и нейния насилник? Какво представляват и на какво се базират взаимоотшенията между жертвата и насилника? Кой каква роля играе в тази връзка? Защо някои жертви избират да останат жертви? Тези и още много други нелеки въпроси относно сложността на човешките взаимоотношения, Милена, Кирил и Тодор заедно със Станислава Азова-Ава, консултант по позитивна психотерапия и треньор по личностно усъвършенстване и хармонични взаимоотношения, дискутират в подкаста „Тройка по никое време“.
Дали става дума за сходни преживявания в детството, или се касае за наследен семеен модел и подражание на определен тип социално поведение? Дали в крайна сметка ще се окаже, че Насилникът, Жертвата и Спасителят, са просто роли в един „драматичен триъгълник“ (формулиран от американския психолог Стефан Карпман), които всички ние ежедневно играем в социалното си общуване и периодично сменяме? Дали гневът е водеща сила и двигател на всичките ни действия и взаимодействия с обкръжаващата ни социална среда? Как можем да го овладеем и контролираме, за да изградим хармонични връзки с хората около нас, основани на взаимно уважение и зачитане на другия? Кои са допустимите компромиси? Научили ли сме се да казваме „Не“? И в крайна сметка: защо насилникът и жертвата безпогрешно се разпознават? Може би защото подсъзнателно „виждат“ огледалния си образ? Гледайте Епизод 28 на „Тройка по никое време“ и ще разберете. Може би.
