На 24 декември се събираме на Бъдни вечер. 

Това е един от най-важните семейни празници, както и денят преди раждането на Христос. Тогава приключват и четиридесетдневните коледни пости, които са започвали на 15 ноември. Според някои народни вярвания Богородица е родила Христос на Бъдни вечер, но съобщила за това на следващия ден.

На трапезата на Бъдни вечер се събира цялото семейство. Ястията задължително трябва да са постни и според повечето вярвания – нечетно число. Бройката им е: 7 - колкото са дните на седмицата или 9 - колкото трае бременността на жените. Има райони в България, където на празничната маса се поставят 11 или 12 ястия - колкото са месеците в годината. Всяко от ястията на трапезата има важна за българина символика.

Обредните хлябове са три вида - посветени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят придружени с ритуали и песни. Стопанката на дома произнася молитва, а след това се разчупва питата със сребърната пара.

Вярва се, че най-голям късметлия в дома ще е този, на когото се падне парата. Според обичая никой не трябва да става от масата, докато трае вечерята. Освен това трапезата не се раздига след приключването, за да не избяга късметът. Вярва се, че след това идват починалите, за да похапнат.

Вечерята непременно трябва да бъде кадена. Според народното схващане с ритуала на каденето се прогонват злите и нечисти сили от дома.

Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа. Коледарите обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание.