Много често изпитваме основателни съмнения относно качеството и състава на продуктите и храните, които купуваме и с които се храним ежедневно. Имаме ли основания за това?
Оказва се, че ... да. Периодично в медиите става публично достояние информацията, че в много основни продукти, като мляко, месо и др., написаното на етикета, не отговаря на действителното съдържание на продукта. Едновременно с това много рядко става обществено достояние името на фирмата, която е въвела заблуждаваща информация относно състава на продукта, който е пуснала на пазара. Така се стига до парадокса да имаме установен нарушител, но да не можем да кажем името му и точно определения продукт, който предлагана пазара с фалшива информация за неговото съдържание.
Защо се получава така? Кой има правото и задължението да установи нарушението, да наложи санкции и да го оповести? Милена, Кирил и Тодор от „Тройка на разсъмване“ в подкаста си „Тройка по никое време" разговарят с председателя на „Комисията за защита на потребителите“ Стоил Алипиев, който заема поста от една година насам: „Търговецът има задължението да предоставя вярна информация на потребителя, за да може, когато консумира храна, или когато взима търговско решение за някаква друга стока, да е абсолютно наясно с това, което купува и да вземе едно информирано решение, което да удовлетвори предварително заложените у него потребности.“
А какво се случва, когато не са удовлетворени нашите потребности? Когато закупената от нас храна не отговаря на представите ни за сирене, кашкавал, кисело и прясно мляко, салам, луканка, шунка, хляб и още много други, когато търсим „вкуса на нашето детство“, но не го намираме? Кой брани правата ни? Оказва се, че в Комисията за защита на потребителите се получават 29 000 сигнала на година!
Какво всъщност може да направи Комисията за защита на потребителите? КЗП може да установява нарушения по сигнали на граждани, да поръчва изследвания на посочените продукти и храни и след като установи нелоялна търговска практика, а именно – разминаване между опаковка и съдържание, или наличие на направо опасни стоки и услуги в търговската мрежа, да санкиционира разпространителите и дори да наложи изтегляне от пазара на определена стока, ако се докаже , че е вредна и опасна за здравето на българските потребители.
„Лично аз съм подписвал десетки, ако не и стотици заповеди за забрана на такава нелоялна търговска практика. Много важна роля има и контролния орган, защото потребителя няма възможността да провери дали това, което е вътре - съдържанието на продукта, съответства на това, което е указано на опаковката. Без намесата на контролен орган и последваща адекватна реакция няма как да бъдат защитени правата на потребителите.“ Адекватната намеса в подобни случаи се изразява в санкция към търговеца, позволил си въпросната нелоялна практика – да пусне на пазара продукт „менте“, който съдържа невярна информация относно съставките и суровините, от които е направен.
Докога ще продължаваме да ядем „овче сирене“, направено от краве мляко? Националното ни законодателство относно защитата на потребителите е изцяло синхронизирано с европейското. Дяволът обаче, както винаги, е в детайлите, които са родния прочит на европейските директиви. Според сега действащото българско законодателство, налаганата санкция, с таван до 50 000 лв., се прилага с еднаква сила за всички нарушители. При това положение фирма, оперираща с милионен, дори милиарден оборот, каквито са големите търговски вериги, е облагодетелствана, защото няма да бъде засегната кой знае колко от въпросната санкция. За един дребен и среден производител обаче това би могло да означава края на неговия бизнес. Точно тук идва и основния проблем – българския прочит на европейското законодателство, който изкривява философията на европейското субсидиране, предназначено да стимулира развитието на дребния и средния бизнес. В момента действащото родно законодателство облагодетелства едрите собственици и олигархичния капитализъм, което пък е най-прекия път до нелоялни търговски практики, непрозрачност, корупция и недемокрация в цялост. И докато това не се промени, ще продължаваме да ядем „овче сирене“ от краве мляко, без да знаем кой го е произвел и кой го разпространява.
КЗП предлага глобата за нелоялна търговска практика, което е официалния термин за откровена лъжа и груба заблуда на потребителя за стоката, която му се предлага, да бъде процент от оборота на всеки нарушител, при това доста голям. Това обаче трябва да мине през промяна на сега действащото законодателство, а за целта някой трябва да внесе предложение за неговото изменение. Стоил Алипиев заявява, че е отнесъл виждането на комисията до съответното министерство и се надява то да се придвижи до законодателната комисия в Народното събрание. А дотогава ... ще проверяваме качеството на кренвиршите, които купуваме, като ги даваме на котката и очакваме да видим дали ще ги опита. Както впрочем споделя, че прави и самият Стоил Алипиев в Епизод 21 на „Тройка по никое време“. Приятно гледане и да ви е сладко!
